Петродолар – минало и бъдеще
Изключителните флуктуации в цената на петрола през 2008г. и очертаващата се тенденция към нейното трайно покачване и стабилизиране в границите между $90 и $110 за барел през 2011г., отново изведе на преден план дискусията за актуалността и практичността на установената система за търгуване на ценната суровина.
Само в рамките на шест месеца (от юли до декември 2008г.) цената на петрола успя да достигне рекордните $145 за барел, а в последствие да се срине до $30.28. На 31 януари 2011г. ключовата за световната икономика суровина отново премина психологическата граница от $100, като резултат от продължаващото повече от седмица протестно движение в Египет.
Доларът успя да запази статута си на световна международна валута, след премахването на златния стандарт, а страните от ОПЕК продължиха практиката да използват именно щатската валута в търговията с петрол, тъй като курсът на валутите на много от големите страни-износителки на петрол (като Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ) е прикрепен към този на щатския долар.
Петродоларът е долар, получен от дадена държава в следствие на износ на петрол. Статутът на долара като световна резервна валута и фактът, че по-голямата част от страните от ОПЕК използват именно долара като валута за осъществяването на петролните транзакции, позволи на САЩ десетилетия наред да поддържат отрицателен търговски баланс. Тъй като повечето държави в света за вносители на петрол, те акмулират значителни запаси от щатската валута. Целта е не само да се набавят нужните за търговията с петрол, но и да се съхрани стойността на съответната национална валута спрямо щатската.
Алтернативи
Още в началото на новия век, редица държави-членки на ОПЕК изявиха нагласата си да диверсифицират методите на търговия на петрол, така че тя да може да се извършва и в други валути. Основният фаворит за алтернатива на петродолара в този период беше еврото.
Учредената в началото на 2008г. иранска нефтена борса на практика изцяло заобикаля употребата на долара, което освен по политически причини е оправдано и от факта, че основната част от иранския износ е насочен към ЕС, Индия и Китай. Опит за подобен ход направи и Ирак, но само два месеца след свалянето на Саддам Хюсеин от власт през 2003г., статутът на петродолара беше възстановен. През последните две години се забелязват и опитите на някои от по-големите развиващи се държави, като Русия и Китай, да избягват търговията с долари, а през 2011 г. се очаква тази тенденция да придобие още по-широки измерения, най-вече заради стартиралия в началото на тази година нефтопровод, свързващ Русия и Китай.
Под влиянието на финансовите затруднения на страните от ЕС, разклащането на еврозоната и спада на цялостното доверие в общоевропейската валута, идеята за даването на предимство на еврото в търговията с петрол постепенно изгуби своето практическо обоснование. Призивите на някои икономисти за връщане към златния стандарт и опитите на други да популяризират идеята за създаването на валутна кошница от различни национални валути, до голяма степен ще реши и бъдещата форма, под която ще се извършва търговията с петрол и други енергийни суровини. Към днешна дата, ерата на патродолара изглежда към края си, но липсата на ясно очертани алтернативи и подчертана готовност за извършването на подобна мащабна промяна в света на международната търговия най-вероятно ще забавят този процес.
Етикети:петрол, финансови пазари
Сподели:
