Валутното противопоставяне и последиците от него
Втората половина на 2010 г. премина в условията на все по-отчетливо и активно валутно противопоставяне между някои от водещите икономики в света. В най-общ план то се изразява в едновременните опити на различни правителства да преодолеят финансовите си затруднения и да намалят търговските си дисбаланси, чрез насърчаване на износа.
Тези нови процеси в международните икономически отношения ще доведат до неизбежни сътресения в областта на международната търговия и международния бизнес, тъй като финансовата политика на страните от Г-20 в голяма степен определя бъдещите тенденции в тези сфери. И все пак какво точно е валутната война и какви ще са последвствията от нея за международните пазари?
Пред последните месеци изкуствено поддържаният нисък курс на юана, който в голяма степен облагодетелства експортно ориентираната китайска икономика по време на финансовата криза, се превърна в основен обект на критика от страна на американското правителство. Вашингтон мотивира позицията си с аргумента че неоснователно ниското ниво на китайската валута спъва представянето на американските компании на международните пазари и унищожава американски работни места. Въпреки призивите на САЩ, юанът запази относително ниските си нива, след като китайското правителство защити позицията, че неговото рязко оскъпяване ще доведе до загубата на милиони работни места в азиатската държава.
Вливането на допълнителна ликвидност в американската икономика, инициирано от Фед, преди срещата на Г-20 в Сеул, и последвалото предложение на САЩ за налагане на таван за излишъците и дефицитите по текущата сметка на държавите предизвикаха сериозния отпор на Германия и други страни износителки. Основната причина за това е статутът на долара на световна резервна валута, който предопределя изключителното влияние на неговия курс върху този на другите валути. Повишаването на ликвидността на американската икономика, съчетано с ниското ниво на основния лихвен процент, предизвиква възникването на т. нар „горещи пари”, които бързо намират пътя си към развиващите се икономики, където тяхното съхранение носи на инвеститорите по-големи дивиденти. От своя страна това предизвиква оскъпяване на националните валути, което намалява конкурентоспособността на износа на съответната държава.
Една такава ситуация е особено опасна за свободните пари, с което се обяснява повишеното търсене на държавни облигации, растежа на индексите, въпреки не особено добрите прогнози, както и високите стойности при много базови суровини начело със златото и среброто.
В резултат на всичко това постепенно се очертават няколко важни за световната икономика тенденции, чийто по-нататъшен ход може да доведе до коренни промени в начина на функциониране на международните пазари:
- Продължителната нестабилност на курсовете на световните валути подтикват все по-голяма част от инвеститорите да обръщат поглед към традиционно стабилни суровини като златото.
- Очертава се тенденция към постепенното възраждане практиката на някои развиващи се държави, да упражняват капиталов контрол в посока на ограничаване на рисковите инвестиции, които могат да доведат до образуване на нови ценови балони в икономиките им.
- Налице са все по-чести призиви към засилване на капиталовите регулации за големите банки и към увеличаване на техния ангажимент, що се отнася до понасянето на последиците от бъдещи финансови кризи.
- Наблюдава се засилване на протекционистичните нагласи в много от държавите в еврозоната, както и в САЩ. Въпреки че това е естествена реакция на последствията от финансовата криза, ясно се очертава тенденция към ограничаване на възможностите за работа на чужденци в някои страни в Западна Европа.
- Проблемите на световната икономика все-повече насърчават страните да търсят сътрудничество на регионална основа. Това ясно се вижда и в България, за което свидетелства силното активизиране на търговията със Сърбия, Турция, Македония и Румъния през 2010 г.
Сподели:
