Единен пазар

Единния пазар е вид търговски блок, който включва свободна безмитна зона (за стоки) с общи правила за регулиране на продукцията, свобода на движението на факторите за продукция (капитал и работна ръка), също така и на предприятия и услуги. Целта на пазара е движението на капитал, работна ръка, стоки и услуги да е възможно най-улеснено между членовете. Физически (граници), технически (стандарти) и фискални (данъци) бариери между страните-членки са сведени до минимум. Тези бариери възпрепятстват свободата на движение на четирите фактора на производство. За да премахнат бариерите страните-членки трябва да имат не само политическа воля, но и да могат да формулират обща икономическа политика.

Общия пазар е първата стъпка към единен пазар, и може първоначално да бъде ограничен до зона за свободна търговия и относително свободно движение на капитал и услуги, но не толкова свободен, що се отнася до останалата част от търговските бариери.

Европейската икономическа общност е първият пример за общ и единен пазар, но тя се води икономически съюз, защото допълнително има и митнически съюз.

Ползи и разходи

Единния пазар притежава много предимства. С пълна свобода на всички фактори на продукция между страните-членки, факторите биват по-ефективно разпределяни, което допълнително увеличава производството.

Както за бизнесите така и за потребителите, единния пазар е много конкурентна среда, което прави съществуването на монополисти по-трудно. Това означава, че неефективни компании ще загубят част от пазарния си дял, което може дори да доведе до закриване на съответното предприятие. От друга страна, ефективните фирми могат да извлекат ползи от икономиите от мащаба (economies of scale), засилената конкуренция и намалените разходи, могат да доведат до по-доходоносен резултат. Потребителите са облагодетелствани от единния пазар, поради факта, че конкурентната среда води до по-евтини продукти, по-ефективни доставчици на продукти, също така и избора на продуктите се увеличава. Следователно, конкурентния бизнес ще иска да се развива, за да може да предлага нови продукти на пазара, нещо от което потребителят само печели.

Прехода към единен пазар може да има краткотрайни отрицателни последствия на някои от секторите на националните икономики, поради увеличаване на международната конкуренция. Предприятия, които преди това са се радвали на протекции на националния пазар и на държавни субсидии най-вероятно ще се борят за оцеляване между своите по-ефективни „връстници,” дори за своите традиционни пазари. В крайна сметка, ако предприятието не успее да подобри своята организация и методи, то ще се провали. Резултатът от което може да доведе до безработица и миграция.

Подобни публикации