Иван Петров за спедиторските услуги в България

Г-н Иван Петров е зам. председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика (НСБС) и отговаря за международната дейност на Сдружението. Той е бил председател на НСБС и член на УС два мандата до 2006 г. Г-н Петров е зам. председател на ФИАТА и член на УС на КЛЕКАТ. Той е председател на работнита група по ж.п. превози /ЮИЦ/ и член на работните групи по професионално обучение, на Института по мултимодални превози към ФИАТА и член на Консултативния комитет на Президентите на Балканските Асоциации на спедиторите. Г-н Иван Петров е управител на „ТРАНС ЕКСПРЕС“ ЕООД от 1991 г. Той е доктор по икономика от УНСС, София и е специализирал в областта на международния транспорт, спедиция и логистика в САЩ, Австрия, Германия и Русия.

Бихте ли ни представили Националното Сдружение на Българските Спедитори (НСБС), какви са вашите цели и услуги?
НСБС е припозната като национално представителна браншова организация, която представлява интересите на транспортно-спедиторския и логистичен бранш. Сдружението обединява почти всички доказани специалисти от бранша. Спедиторските фирми, членове на НСБС извършват над 2/3 от международните спедиторски услуги в България;  реализират над половината от приходите и 83% от брутната печалба в спедиторския бранш.

През 2012 г. НСБС отбелязва своя 20 годишен юбилей. За този период сдружението израсна като социално отговорна професионална организация. Нашата основна цел е устойчивото развитие на спедиторския бранш, което налага приемането на нови приоритети и стратегии за бъдещо развитие.
Нашите нови, глобални насоки и приоритетни направления в дългосрочен план са:

• Устойчиво развитие на спедиторския бранш.
• Целенасочени усилия за популяризиране на бранша сред младите хора, повишаване на атрактивността му с цел осигуряване на кадрови ресурси в дългосрочен план.
• Повишаване на „Социалната отговорност” на НСБС за постигане на екологично съобразен транспорт и разумна интернализация на външните разходи за всички видове транспорт с цел насърчаване на интермодалността и развитие на устойчива транспортна система.

Какви са тенденциите в спедиторския бранш? Наблюдава ли се увеличение/намаление в търсенето на спедиторските услуги в България? Други интересни тенденции?
Последните тенденции в бранша, в условията на намалено търсене на пазара са, че фирмите, които предлагат по-високо качество на услугите, както и допълнителна стойност към продукта, започват все повече да бъдат предпочитани от клиентите. По този начин се получава естествен подбор на фирмите в спедиторския бранш. Разбира се все още се наблюдават и известен процент от търговски фирми, при които като основен фактор при избиране на логистичен партньор се оказва финансовият.

Кои са силните и слабите страни на България от гледна точка на спедицията? Инфраструктурата ни се нуждае от подобрение, но и към какво друго трябва да се фокусираме?
Безспорно липсата на адекватна транспортна инфраструктура в по-голяма част от страните на Балканите е отрицателен фактор за развитието на спедиторския бранш и пречка за развитието на интермодалните превози и за обслужване на транзитни товаропотоци през региона.

За развитието на логистиката са необходими модерни складови площи и изграждането на логистични паркове. Също така важни  и съпоставими с размера на инвестицията в материална база са инвестициите в информационни технологии за управление и регистрация на процесите и за непрекъснат информационен обмен с клиента. Извършването на логистични услуги изисква сложна организация и значителен опит, за да се достигне качеството, което чуждите потребители получават в ЕС и съответно очакват от своя логистичен партньор в България.

Какво е нивото на конкуренция между спедиторските фирми в България? Конкуренцията налага ли рентабилни нива на цените за българския бизнес и в същото време добро качество на услугите?
Да, пазарът на логистични услуги е много конкурентен и това е в интерес на клиентите. През последните години на пазара в България навлезнаха нови средни и малки Европейски спедиторски фирми, след като големите вече се бяха настанили. От друга страна, самите превозвачи нямат пречки (преди предимно от митническо естество и от управляването на складове под митнически контрол) да оказват сами спедиторски услуги. Това развитие увеличи няколко пъти участниците на пазара, оказващи логистични услуги, което се отрази и на подобреното качество.

Какъв съвет бихте дали на спедиторските фирми? А на тези търсещи спедиторски услуги?
Усилията на фирмите в бранша трябва допълнително да се насочат към предлагане на услуги с добавена стойност, логистични услуги, инвестиции в придобиване и внедряване на специализирани информационни технологии. Независимо от тежките времена да поддържат професионални екипи и да повишават квалификацията им. Защото запазването на място на пазара може да се осигури само чрез:

- повишаване качеството на услугите – гарантиран срок на доставката, актуална информация за движението на стоковите пратки, поемане на реална финансова отговорност пред клиента за всички проблеми възникващи по веригата на неговите доставки;

- повишаване производителността на труда посредством ефективна организация и чрез въвеждане на софтуерни системи за управление на транспортните и логистични спедиторски услуги и за автоматизиране на някои рутинни дейности.

На търсещите спедиторски услуги, бих препоръчал да работят с нашите членове, тъй като НСБС обединява най-добрите професионалисти от бранша и ползвайки услугите на неговите членове товародателят получава: гаранция за компетентност и високо качество на услугите;

Финансова стабилност и търговска етика на спедитора;  ясни и точни условия на спедиторския договор, формулирани в ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ на НСБС, които дефинират отговорността на спедитора към клиента; гаранция за защита интересите на клиента и за компенсация на щетите, които могат да възникнат при превоза, претоварването и съхранението на стоките, осигурена от застраховката “Отговорност на спедитора”.

Как се отрази кризата на динамиката на пазара и поведението на играчите на него?
Европейската транспортна система функционира в условията на конкуренция между различните видове транспорт, което осигурява подобряване качеството на извършваните превози при възможното за дадени условия минимизиране на превозните цени, които в условията на криза свалиха застрашително маржовете на спедиторите.

Бихте ли ни разказали за сертификата ОИО. Какъв знак носи. Пожелателно или задължително според Вас следва да е това сертифициране.
Има три вида ОИО сертификат: ОИО – Опростени митнически процедури (AEOC), ОИО – Сигурност и безопасност (AEOS) и комбиниран сертификат ОИО – Опростени митнически процедури / Сигурност и безопасност (AEOF). Фирмите обикновено кандидатстват за комбинирания сертификат ОИО – Опростени митнически процедури / Сигурност и безопасност, тъй като това им предоставя най-голям брой ползи.

Всеки взима сам своето решение, тъй като от една страна Удостоверението ОИО предоставя на фирмите две конкретни ползи – възможност за предварително предупреждение за предстояща физическа проверка и по-малки изисквания за данните, които трябва да се попълнят в митническите манифести, но от друга страна условията за придобиването на сертификат са изключително взискателни. Процесът на подготовка е сложен, би могъл да продължи между 12 и 18 месеца и изисква отделянето на значителен човешки, информационен, а в много от случаите и финансов ресурс, но има международен имидж.

Смятате ли, че България може да е лидер в Балканския регион във Вашия бранш?
Много важна е политиката на страните по отношение сформирането на транспортния пазар. Необходимо е равномерно развитие на страните в региона, за да могат въпросите да се решават по един координиран начин. Аз по-скоро бих искал България да е предпочитан транзитен коридор.

В условията на ЕС – кои са вашите клиенти, предимно български или чужди компании?
Различно е, но напоследък все повече се обособяват вътрешно фирмени транспорти по внос и износ между компании в различни държави от ЕС, които обаче са под едно централно ръководство.

Как определяте ситуирането на България като страна в периферията на ЕС, има ли резерви за оптимизиране на маршрути и срокове, когато с част от съседите ни стоят митнически формалности?
Ситуирането на България след приемането ни в ЕС може да бъде определено като един логистичен остров. Възникват пречки, както с удължаване на времето при транзитното преминаване през Сърбия, така и пречки свързани с документацията, която се изисква от сръбските митнически власти. Предвижда се улесняване на всички процедури и скъсяване на транзитното време, след приемането на Хърватска и Сърбия в ЕС.

Лесно ли разрешавате възникнали спорове между  членове на НСБС и техни клиенти – товародатели, превозвачи? Кажете нещо за регламентите и сътрудничеството в асоциацията.
Като социално отговорна браншова организация, НСБС сформира Комисия по етика отговорна за спазването на Професионалния кодекс за поведение на членовете през 2004 г.

Комисията разглежда постъпилите молби, жалби, оплаквания и сигнали за нарушение разпоредбите на Професионалния кодекс или други възникнали спорове в случаите, когато се изисква писмено становище от НСБС. Радваме се да отбележим, че постъпили сигнали за непазарно или неетично поведение към нашите членове са изключително рядко явление. За 2009 и 2010 г. нямаме постъпили сигнали, докато за 2011 г. имахме 2 жалби,  които засягаха договорните отношения между стопански субекти и споровете по тях се решават по реда на търговското право.

Ако успехът е функция от различни фактори – инфраструктура, информационно осигуряване и човешки ресурс , къде  Вие бихте сложили акцент?
Разбира се върху човешкия ресурс. Инвестициите в човешкия капитал е от особено значение в условията на динамични икономически промени, тъй като след смяна на цикъла, икономиката не възстановява старото производство или вид услуги, а идват нова генерация услуги.

Имате поглед и върху професионалното обучение в бранша. Има ли интерес към професията спедитор и имате ли надежда за бъдещето и?
Наша стратегическа цел е популяризирането на бранша сред младите хора, повишаване на атрактивността му с цел осигуряване на кадрови ресурси в дългосрочен план. За пуляризиране на бранша сред младите хора, НСБС подписа меморандум за сътрудничество с катедра „Икономика на транспорта“ при УНСС и с ВТУ Тодор Каблешков.  Въведохме стажантска програма с цел повишаване атрактивността на спедиторката професия сред младите хора. 

Сподели: