Икономика на европейската общност
Договорът за създаване на Европейската общност от 1957 г. повече от тридесет години налага правила и създава политики за стабилност и хармоничен растеж, повишаване на стандарта на живота, високо ниво на заетост, взаимообвързаност, стабилни цени и здрави обществени финанси. Стратегията за развитие се фокусира върху финансова и техническа помощ, която да подобри инфраструктурата и производствения потенциал на бедните страни и да засили техните институции и администрация.
Към настоящия момент има тридесет области на действие, в които Европейският съюз приема законодателство, управлява програми и организира събития. Най-общо тези области можем да класифицираме в пет групи. Изброяването не е свързано с приоритети или важност. Първата обхваща стратегии, касаещи бюджета, земеделие, безопасност на храните, околна среда, риболов и енергетика. Втората група включва здравеопазване, човешки права, хуманитарно подпомагане, заетост и социални въпроси, защита на потребителите. Третата група се занимава с икономически и валутни връзки, външните отношения, сигурността, вътрешна политика, правосъдие, борба с измамите. В четвъртата група намират място развитието, разширяването, вътрешния пазар, регионалната политика, конкуренцията, митниците и данъците. Последната група засяга аудиовизия и медии, култура, образование, информационно общество, научни изследвания и иновации.
Безспорно най-важния въпрос, който стои пред Европейската общност е бюджетното разпределение на финансовите средства. В Бюджет 2011 г. е заложено по-голямо финансиране за приоритетните програми за младежите, иновациите, близкоизточния мирен процес и Палестина. Сближаване и конкурентоспособност за растеж и заетост са другите стратегии с предимство. Следват ги опазване и управление на природните ресурси, свобода, сигурност и правосъдие.
Почти 10,5 мил. европейци (7%) са ангажирани в селското стопанство, а повече от 40% от земните площи в ЕС са обработваеми. Това изисква радикални реформи и подходи за въвеждане на екологични стандарти и такива за безопасни условия на отглеждане на животни и култури. Целите тук са осигуряване на висококачествени храни на достъпни цени за потребителите, както и добър жизнен стандарт на фермерите в Европейската общност. Като най-голям вносител на храни в света и най-голям пазар за хранителни продукти на Третия свят, Съюзът извежда като приоритет хигиената по хранителната верига от фермата до трапезата. Безопасност на храните, защита на околна среда и принципа – пари срещу качество – са ключови концепции на Съюза. Протекции получават и производства на храни с деклариран географски район или със специфична технология и традиционни съставки, както и органичните храни.
Евросъюза е създал обхватна система за екологична защита, покриваща широк кръг от проблеми от нивата на шум до обработката на отпадъци, от консервирането на природни резервати до вредните газови емисии, от употребата на химикали до индустриалните инциденти, от питейната вода до разливите на петрол, от климатичните промени до горските пожари. Разпоредбите на ЕС общността предоставят еднакво ниво на защита на цялата си територия.
Крайморските региони произвеждат повече от 40% от брутния вътрешен продукт на Европейската общност, а около 4% се генерира от свързаните с морето индустрии и услуги. Цифрата не включва приходите от туризъм и собственост. Всичко това налага интегрирана политика за морска безопасност.
Около 80% от енергията, която ЕС консумира е от изкопаеми горива – нефт, природен газ и въглища, които го поставят в суровинна зависимост, тъй като повече от половината суровини са от внос извън общността, с тенденция за увеличаване на този дял. Това увеличава уязвимостта на Европейската общност от прекратяване на доставки, високи цени или международни кризи и налага мерки, които да се предприемат. Стратегията, която трябва да се следва е комбинация от пестене на енергия чрез по-ефикасно използване, както и използването на алтернативни източници на енергия, предимно възобновяеми.
Сподели:
