Количествени облекчения

През последните три години политиката на Федералния резерв на САЩ е в центъра на вниманието на икономическите анализатори и световните медии. Безпрецедентният интерес към дейността на организацията е продиктуван както от неуспеха на Фед да предвиди и предотврати краха на световните пазари, така и от водещата му роля в опитите на световната икономическа система да се отърси от последствията от настъпилата финансова и икономическа криза.

Един от основните инструменти, които президентът на САЩ Барак Обама и председателят на Федералния резерв Бен Бернанке възприеха в опитите си да насърчат възстановяването на американската икономика, бяха именно т.нар количествени облекчения.

Сами по себе си, количествените облекчения представляват един по-модерен, индиректен вариант на практиката на печатане на пари от страна на централната банка на една държава, с цел увеличаването на ликвидността на икономиката. Обикновенно анализаторите го разглеждат като инструмент от последна инстанция, който се прилага само в краен случай, когато централната банка не е в състояние да повлияе на кредитирането чрез промяната на основния лихвен процент.

В най-общ план процесът протича по следния начин:

Централната банка на страната изкупува финансови активи от различни кредитни институции или директно от държавата, като в замяна им отпуска определено количество от съответната валута.
Това повишава нивото на ликвидност в икономиката, тъй като банките и кредитните институции повишават своя резерв и съответно са по-склонни да отпускат кредити на бизнеса.
По този начин бизнесът става по-склонен да разширява своята дейност, чрез наемането на нова работна ръка.

Основнатите цели на тази политика са:

стимулирането на кредитирането
намаляването на безработицата
увеличаването на потреблението

Въпреки че терминът “количествени облекчения” доби широка популярност като следствие от политиката на Федералния резерв, корените на този монетарен инструмент следва да се търсят в политиката на японската централна банка през последните две десетилетия. Макар че Япония не успя да постигне реални резултати, следвайки тази политика, количествените облекчения бяха възприети и използвани по време на кризата от САЩ, Великобритания и Европейската централна банка.

В резултат на първия пакет от количествени облекчения, който беше обявен от Федералния резерв през ноември 2008г., Фед разшири баланса си от 700 млрд. долара до над 2 трилиона долара в рамките на по-малко от две години. В края на 2010г. беше обявен и вторият кръг на облекченията, чиято стойност е над 600 млрд. долара, които ще бъдат инжектирани в банковата система през първата половина на 2011г.

Рискове

Основните проблеми, с които централната банка може да се сблъска като резултат от прибягването до количествени облекчения, са следните:

Неправилното изчисляване на нужната за възстановяването на икономиката допълнителна ликвидност може да доведе до възникването на силни инфлационни процеси в страната. В случаите, когато се прибягва до количествени облекчения, умерената инфлация обикновено е търсен от централната банка резултат.
Възможно е кредитирането да не потръгне, въпреки допълнителната ликвидност. Това обикновенно е следствие от споделена между банките и бизнеса несигурност в икономиката, която ги кара да избягват поемането дори на умерени рискове. При подобно стечение на обстоятелствата, парите създадени от централната банка, трудно достигат до реалната икономика.
Ниският лихвен процент и липсата на кредитно търсене от страна на бизнеса често подтиква банките да инвестиралт парите си в чужбина, в страни с по-висок лихвен процент. Тези т.нар. “горещи пари” предизвикват поскъпване на местните валути и дискредитират държавата, предприела количествените облекчения.

В краткосрочен план, количествените облекчения трудно могат да навредят на икономиката, но рисковете, които те крият, се материализират като последствие от тяхното изчерпване.

Подобни публикации