Международната търговия и глобализацията
Глобализацията се изразява в увеличаването на взаимната зависимост между страните като резултат от интегрираната система на търговията, финансите, хората и идеите в единния глобален пазар.
Международната търговия и трансграничните инвестиционни потоци са основните фактори за формиране на интегрираната глобална система. Първите стъпки за развиване на глобализационния процес започват след II-та Световна Война, като процеса се ускорява значително до средата на 1980-те. Два са основните фактора по това време, които допринасят за развитието на глобализацията:
- Технологичните постижения, чрез които се намаляват разходите по производството и транспорта. Напредналите технологии правят възможно постигане на по-ефикасни реултати.
- Другия фактор е свързан с увеличаването на либерализацията на търговията и на капиталовите пазари, като все по-вече правителствата отказват да защитят своите икономики от чужди инвестиции или от влиянието на вносните тарифни и нетарифни бариери.
Много международни институции полагат основите си още в началото на II-та Световна война – Световната банка, Международния валутен фонд, ГАТТ- общото споразумение за митата и тъговията, създадено от Световната търговска организация – всички те са играли много важна роля в насърчаването на свободната търговия, като постепенно се отдалечават от протекционистичната политика.
Емпиричните данни показват, че глобализацията доведе до значително увеличение на икономическия растеж в страните на Източна Азия, като Хонг Конг (Китай), Република Корея и Сингапур. Но не всички развиващи се страни са еднакво ангажирани в глобализационния процес или са в състояние да се възползват от него. Всъщност, с изключение на повечето страни в Източна Азия и някои от Латинска Америка, развиващите се страни са по-малко склонни да се интегрират в световната икономика. Интегрираните икономики в глобализационния процес винаги са изложени пред предизвикателства и рискове.
Предизвикателства:
За страните членки основните ползи на неограничената външна търговия се състоят в достъпа на производителите към по-големи, международни пазари. Страните също така се възползват от международното раделение на труда, като и се изправят пред силната конкуренция на международните пазари. Местните производители произвеждат по-ефективно, поради международната си специализация и натискът, който показват конкурентите на международната арена.
Освен това, страна с търговска активност е облагодетелствана от новите технологии, които „преливат“ към нея от нейните търговски партньори. Тези технологични ефекти са от особено значение за развиващите се страни, тъй като им дават шанс да се изравнят по-бързо с развитите страни по отношение на производителността.
Рискове:
Активното участие в международната търговия също води до рискове, особено такива, свързани със силната конкуренция на международните пазари.
Примерно, на държава, чиито индустрии са по-малко конкурентни и гъвкави са изложени на риск от фалит. От друга страна, навлизането на чуждестранни инвестиции в развити и важни индустрии на една икономика, би било неподустимо. В допълнение на това, правителствата на развиващите се страни често твърдят, че новосъздадените индустрии се нуждаят от временна закрила, докато станат конкурентоспособни и по-малко уязвими към чуждестранна конкуренция.
Ползите, които държавите участнички в глобализационния процес имат, оправдават напълно рисковете. Благодариние на глобализацията, международната търговия става все по-привлекателна и по-лесно осъществима.
Етикети:международни пазари
Сподели:
