Модели на международни компании

Идеята за създаване на международна компания съществува от векове. Някои източници твърдят, че първата бизнес единица, която имала за цел да създаде корпоративна структура, търгуваща с повече от една държава е компанията Дътч Ийст Индия. Това датира от края на 17 век. През 19 и 20 век тази идея добива все по-голяма гласност. През 21 век този вид на търговия става неразривна част от набиращата сила глобализация и основен бизнес модел.

Известни са няколко начина, чрез които идеята за създаване на международна компания става реалност. Една от възможностите за създаване на международна компания е умишленото установяване на една корпорация с главен офис в дадена държава и износа на продукция, стоки и услуги извън нея. Друга опция за появата на международна компания става факт чрез обединяването на едно или няколко предприятия, намиращи се в различни държави. По време на войните, завоеванията и вражеските намеси също биха могли да бъдат причина за създаването на една международна компания.

Международните компании са бизнес единици, работещи в повече от една държава. Типичната международна компания (МК) обикновено има главен бизнес център, който е разположен в една държава и множество други офиси и подразделения, разпръснати в останалите държави, с които компанията търгува. Понякога международните компании се причисляват към категорията на Международните Предприятия (МП).

Точният модел на международна компания може леко да варира. Един от често срещаните модели е позиционирането на главен офис в една държава, докато продукцията е изнесена в друга, или няколко държави. Този модел позволява на компанията да се възползва от всички възможности, които една държава предлага, а в същото време да произвежда стоки и услуги на място, на което стойността на продукцията е значително по-ниска.

Друг тип структурен модел на международна компания е да се разположи главен офис в една държава и да работи допълнително и на други места по света. В този тип международни компании всички основни функции се извършват в държавата, от която компанията произхожда. Останалите офиси, повече или по-малко функционират самостоятелно, като се придържат към правилата създадени от ръководството на главната структура.

Третият тип международна компания, включва установяването на главния офис в една държава осъществяваща разнообразни икономически дейности, които се изнасят в отделни държави и промишлени отрасли. По този начин международната компания използва филиали и помощни офиси, които се отчитат директно на централния.

В свят, в който държавите стават все по-свързани една с друга международния бизнес има възможността да се адаптира към икономическите и политически различия в дадена държава. Едновременно с намаляващата стойност на вътрешните продукти, този модел търговия отваря вратата на огромно разнообразие, което пък дава възможността на една организация да оцелее дори ако някои от нейните отрасли или филиали претърпи временна загуба.

Подобни публикации