Регионалната търговия – проблем или решение?
През последните две десетилетия се забелязва значително увеличаване на броя и значението на регионалните търговски споразумения, които обособяват различни зони за свободна търговия. До момента близо 500 отделни регионални търговски споразумения са обявени пред Световната търговска организация (СТО) и Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ).
Някои от тях, като Североамериканската зона за свободна търговия (НАФТА), която включва САЩ, Канада и Мексико, впечатляват със своя мащаб. НАФТА е най-големият търговски блок в света и обхваща население от 370 милиона души. В същото време по-голямата част от търговските споразумения в континентална Европа се регулират в рамките на Европейския съюз, с което се цели премахването на търговските бариери между участващите страни, въвеждането на единни външни мита и унифицирането на търговската им политика. По този начин се гарантира в максимална степен свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора в рамките на съюза.
Спадът на международния търговски обмен през последните години, като следствие от световната финансова и икономическа криза, подтикна много от развиващите се икономики да потърсят решение на своите проблеми извън рамките на Световната търговска организация (СТО). Това доведе до сключването на редица нови регионални търговски споразумения, чрез които държавите се опитват съвместно да разрешат своите проблеми. Основният въпрос, който възниква като резултат от тази практика е: Съвместими ли са стремежът на държавите да преследват своите търговски интереси посредством сключването на регионални споразумения и усилията на СТО да унифицира и да регулира световната търговия?
Според една част от наблюдателите, сключването на регионални търговски споразумения е най-прекия и сигурен път към успешното унифициране на световната търговия. Огромният брой на държавите членки в СТО и изключително сложният преговорен процес, през който трябва да мине всеки пакет от предложения, е основната причина, която подтиква изпадналите в затруднение държави да търсят решения извън рамките на организацията. От една страна техните взаимни договорености се явяват пречки пред свободното функциониране на световната търговия, но от друга те изглаждат съществуващите различия между отделни държави от даден регион, което им помага да формират общи позиции в рамките на СТО. Това води до симплифициране на преговорите в СТО. Общата позиция на 27-те държави-членки на ЕС по повечето въпроси, свързани с международната търговия, е най-добрия пример в това отношение. Регионалните търговски споразумения помагат на държавите много по-бързо и ефективно да свалят търговските бариери помежду си и да постигнат сътрудничество в сферата на услугите и инвестициите, където СТО изпитва затруднения.
Според други анализатори регионалните търговски споразумения са сериозна пречка пред опитите на СТО да ускори либерализирането на световната търговия. Зоните за свободна търговия, формирани на базата на регионални търговски споразумения, възпрепятстват свободното движение на капиталите и инвестициите от трети държави. Според тях проблемът не е толкова в наличието на обособени зони за свободна търговия, колкото в бързото разрастване на броя на регионалните споразумения.
През последните години все по-ясно се усеща нуждата от реформа на процеса на взимане на решения в СТО. Най-голямото предизвикателство пред организацията ще е да намери начин да повиши ролята на развиващите се държави в този процес, за да намали мотивацията им да прибягват до сключването на преференциални търговски споразумения. Натискът, който групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) оказва върху СТО в последно време, най-вероятно ще доведе до дълго забавяното приемане на Русия в СТО. В същото време Световната търговска организация трябва да намери начин да увеличи своята гъвкавост и да ускори преговорите от кръга Доха, за да запази определящата си роля при регулирането на световната търговия.
Етикети:икономика
Сподели:
