Рейтингови агенции
Когато стане дума за рейтингови агенции, в съзнанието на повечето хора излизат три имена: Moody’s, Standard & Poor’s и Fitch. Тяхната водеща роля при формирането на кредитния рейтинг на стопанските субекти често ги поставя в центъра на вниманието на световната общественост. Медийният интерес към дейността на тези агенции осезаемо се засили през последните две години, през които редица големи компании и изпаднали във финансови затруднения държави станаха свидетели на драстичното понижаване на рейтингите си. Това доведе до засилване на обществения и политическия натиск върху рейтинговите агенции, повдигайки въпроси за характера на тяхната дейност и методите, които използват. Въпреки че ползите на пазара от съществуването на подобни независими институции са безспорни, рейтинговите агенции често са обект на критики.
Основното предназначение на рейтинговите агенции е да анализират възможните рискове, които произтичат от дейността на стопанските субекти и да формират независимо експертно мнение, което в последствие става достояние на широката общественост. Кредитният рейтинг се изчислява като комбинация от много различни фактори. При неговото формиране се изготвят анализи за дейността на компанията и се разглеждат годишните отчети и бизнес плановете й. При определянето на кредитния рейтинг на една държава, важна роля играе и политическият климат в страната. Кредитният рейтинг е един от най-важните инструменти, който частните инвеститори, инвестиционните банки, брокерите и правителствата използват при формирането на инвестиционната си политика. Когато става дума за инвестиции в чужбина, под внимание трябва да се вземат както кредитния рейтинг на набелязаната компания, така и кредитния рейтинг на държавата, в която се намира.
Динамичната и трудно предсказуема природа на световните пазари превръща оценката за способността на една компания да посрещне адекватно своите задължения в изключително сложен процес. Именно поради тази причина кредитните рейтинги се разглеждат като компетентни мнения и рейтинговите агенции не носят отговорност за евентуална неточност. Въпреки че това им позволява по-свободно да осъществяват своята дейност, финансовия трус от 2008г., и продължаващата несигурност на световната икономическа система накара редица политици (най-вече от Европейския съюз) да повдигнат въпроса за по-стриктната регулация на дейността им. Според повечето от тях рейтинговите агенции не са следва да създават и предлагат финансови продукти на пазара, и в същото време да се занимават с тяхната оценка. Критиците на рейтинговите агенции често изхождат от факта, че и трите най-големи агенции са в Ню Йорк. Други посочват, че въпреки огромните си бюджетни дефицити през последните години, правителството на САЩ все още се радва на възможно най-високите рейтинги. Това кара много политици и икономисти от ЕС все по-често да повдигат въпроса за достоверността на рейтингите, определяни от S&P, Moody’s и Fitch.
До голяма степен критиките към рейтинговите агенции са следствие именно от силното разминаване между дефинирането на кредитните рейтинги като „необвързващи мнения” от една страна и тяхното огромно влияние върху поведението на инвеститорите и функционирането на пазарите от друга. Понижването на кредитния рейтинг на една държава може да доведе до значителен спад на инвестициите в нея.
Темата за регулирането на дейността на кредитните агенции е по-актуална от всякога. В опита си да защитят стабилността на еврозоната, лидерите на ЕС обявиха намерението си да създадат „независима европейска рейтингова агенция”. Френският финансов министър Кристин Лагард пък поиска по-строг контрол над кредитните агенции, за да е сигурно, че те са напълно независими.
Едва ли е нужно да изтъкваме противоречивата същност на тези позиции. Световните пазари наистина имат нужда от независими рейтингови агенции, за да функционират правилно. Въпреки че практическият монопол на американските рейтингови агенции е неудобен за европейските държави, създаването на друг политически мотивиран полюс за формирането на кредитни рейтинги само ще възпрепятства функционирането на пазарите. Решенията за преструктуриране на дейността на рейтинговите агенции следва по-скоро да се търсят на международно ниво, тъй като тяхната дейност е интернационална по своята същност.
Етикети:финансови пазари
Сподели:
