Ролята на митата в международната търговия
Повече от 60 години след основаването на общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) и петнадесет години след създаването на Световната търговска организация (СТО), регулирането на международната търговия остава изключително деликатен и сложен процес.
Едно от най-големите предизвикателства пред международната общност е уреждането на международната търговия по начин, който да облагодетелства в максимална степен всички държави. Основната пречка, пред която е изправена СТО, е различното ниво на икономическо развитие на държавите-членки, което принуждава някои от тях да търсят стабилност чрез сключването на регионални споразумения и митнически съюзи. За да гарантират своята вътрешна стабилност и конкурентоспособността на своето производство, много държави продължават да залагат на налагането на мита върху чуждестранни стоки, които в противен случай биха имали ценово предимство пред стоките от същия тип, произвеждани в държавата.
В съвременната икономика вносните мита се налагат не толкова като средства за осигуряването на приходи към бюджета, а по-скоро като фискални инструменти целящи осъществяването на конкретна икономическа политика. Независимо дали става дума за налагането на мита от страна на отделна държава или митнически съюз, митата винаги имат протекционистичен характер и в известна степен възпрепятстват свободното движение на стоки и услуги по света. Целта винаги е повишаването на крайната цена на вносните продукти, а паралелното налагане на количествени ограничения на вноса (чрез митнически квоти), допълнително възпрепятства свободната конкуренция.
От друга страна налагането на износни мита и квоти традиционно се прилага от развиващите се държави, най-вече по отношение на селскостопанската продукция. Близо една трета от държавите-членки на СТО прибягват до някаква форма на регулиране на износа си. В по-голямата част от митническите съюзи обаче, като ЕС и НАФТА, тази практика е забранена. Налагането на износни мита от едно правителство изисква внимателен мониторинг на международните пазари, тъй като оказва влияние както върху дейността на компаниите-износители, така и върху пазарите, на които стоката ще се реализира. От друга страна налагането на мита върху износа на стоки, чието търсене е нееластично може да се използва като средство за осигуряване на приходи към държавния бюджет. Като сравнително скорошен пример за подобна политика можем да посочим увеличаването на митата за износа на петрол от Русия на 9% от 1 ноември 2010г.
По отношение на митническата политика в рамките на Европейския съюз, важна роля играе Интегрираната тарифа на Европейските общности (ТАРИК). Тя се използва от Комисията и държавите-членки за прилагане на мерките на Общността по отношение на внасянето в и изнасянето на стоки от Общността. Тъй като ЕС е преди всичко митнически съюз, контролът по външните му граници играе водеща роля при регулирането на единния европейски пазар. Това принуждава някои държави да следват митническа политика, която едва ли биха инициирали самостоятелно, но от друга страна позволява на европейските производители и инвеститори да развиват в максимална степен своята дейност в рамките на съюза.
Митническата политика на държавите често води до възникването на спорове помежду им. През лятото СТО обяви, че ЕС нарушава споразумение за необлагане с мито на определени високотехнологични продукти от САЩ, Япония и Тайван, посредством дефинирането им като потребителска техника.
Много критици на СТО посочват, че организацията не полага достатъчно усилия с цел повишаването на ролята на развиващите се икономики при регулирането международната търговия. В много случаи развиващите се държави посочват именно високите вносни мита като основна пречка пред развитието на икономиките им. Това ги подтиква към създаването на регионални митнически съюзи, които им позволяват по-добре да се възползват от сравнителните си предимства.
Въпреки че налагането на мита може да има благоприятно влияние върху икономиката на една държава, по-нататъшното развитие на световната икономическа система и международната търговия налага намирането на начини за преструктуриране на местното производство по начин, който да позволи тяхното постепенно премахване.
Етикети:митнически контрол



