Стремежът към износ
Изминалата 2010г. ще се запомни като годината на валутното противопоставяне. В опитите си да подпомогнат възстановяването на своите икономики, много страни по света избраха насърчаването на износа си като основно средство за подпомагане на производството и борба с бюджетните дефицити. В някои случаи това се дължеше на спада на вътрешното търсене, а в други на прекомерните търговски дисбаланси. За целта държавите прибегнаха до различни фискални и монетарни инструменти, с цел обезценяването на своите национални валути.
В центъра на вниманието през 2010г. беше политиката на Федералния резерв на САЩ, чиито втори пакет от количествени облекчения предизвика бум в цените на суровините, увеличавайки по този начин инфлационния натиск върху световната икономика. “Горещите пари” на Фед се насочиха към развиващите се пазари, което предизвика поскъпването на техните валути спрямо долара, а една от най-потърпевшите от тази политика държави беше Бразилия.
За последните 2 години реалът е поскъпнал с 39% спрямо американския долар, което се отразява негативно на бразилския износ. Новоизбраният бразилски президент Дилма Русеф определи политиката на слабия долар като “тежка за целия свят” и заяви, че това положение създава прикрит протекционизъм. За да запази конкурентоспособността на своята икономика, Бразилия прибегна до изискването местните банки да заделят като резерв 60% от размера на късите си позиции срещу долара, а в самото начало на 2011г., бразилският финансов министър Гидо Мантега посочи опасността от прерастването на валутната война в търговска и призова големите страни да преустановят опитите си да обезценят своите валути.
Основните рискове за световната икономика, като следствие от политиката на Фед, се коренят в статута на долара като световна резервна валута. Курсът на щатската валута оказва огромно влияние върху търговията с редица ключови суровини, между които петрола, чиято цена скочи със 17% през миналата година и продължава да се покачва. Златото и среброто също отбелязаха рекордни нива, наред с редица други ключови стоки: месо (20%), мед (30%), царевица (40%), пшеница (43%), захар (52%), кафе (63%), памук (90%) и др. Въпреки че към момента официалната инфлация в САЩ е около 2%, това чувствително повишаване на цените на суровините може да доведе до истински ценови шок през 2011г.
Въпреки че през втората половина на 2010г. курсът на щатския долар се понижи с 6.5% срещу валутите на основните търговски партньори на страната, много икономисти продължават погрешно да базират анализите си на силните позиции на долара спрямо еврото и пренебрегват спада му спрямо останалите валути. Количествените облечения на американската икономика и насърчаването на износа започват да дават резултати. През ноември 2010г. износът на САЩ достигна рекордна стойност за последните повече от две години от близо 160 млрд. долара, което възлиза на 14,9% увеличение на годишна база. Това се дължи най-вече на повишеното търсене на американски стоки в Китай и Германия. В същото време американският внос се е увеличил с 0.6% и съответно 13.6% на годишна база.
Международният валутен фонд до момента не успява в опитите си да влезе в ролята на посредник, за да помогне на държавите да стигнат до общоприемливо решение на валутния конфликт. В доклада си за икономическите перспективи пред световната икономика, експертите на МВФ посочват, че не е възможно всички държави едновременно да обезценяват валутите си и в същото време да увеличават износа си, заради ограничените пазари, на които се конкурират стоките им. В същото време увеличеният износ сам по себе си изисква нетно увеличение на вноса, за да може да бъде реализирана усвоената в следствие на износа чужда валута. Повсеместният стремеж към растеж чрез износ оказва негативно влияние и върху традиционно силните износители като Китай. Силната зависимост на китайската икономика от обема на износа принуждава китайското правителство още по-решително да се противопоставя на поскъпването на юана.
Въпросът е дали и до каква степен напрежението на валутния фронт ще се отрази върху нормалния ход на международната търговия през 2011г. Протекционистичните нагласи на някои от правителства и липсата на достатъчно воля за разрешаването на съществуващите проблеми могат да доведат до по-сериозни последици за световната икономика, които в крайна сметка допълнително да затруднят възстановяването й. За да бъде избегнато подобно развитие на ситуацията е нужно големите държави да задълбочат диалога си в рамките на МВФ и СТО, тъй като благоприятните за някои държави решения в краткосроченн план могат да доведат до структурни проблеми през следващите години.
Етикети:експорт
Сподели:
