Търговията с петрол
Петролът е една от енергийните суровини с най-голямо стратегическо значение за международната търговия. Той се търгува усилено на капиталовите пазари във вид на фючърси, опции и други деривативни инструменти, което определя неговата изключителна чувствителност към икономическите и политическите тенденции.
Структуроопределящата му роля в международния стокообмен означава, че промените в ценовото му равнище оказват непосредствено влияние върху ценообразуването на различни стоки и услуги в световната икономика. Основната част от търговията с петрол в световен мащаб се извършва в долари, тъй като курсът на валутите на много от страните износителки на петрол (като Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ) е прикрепен към този на щатската валута. Към момента, цената на петрола възлиза на 91 щатски долара за барел (прибл. 159 литра). Крайната цена на петрола се формира, като към митническата стойност (състояща се от сбора от продажната цена и вносните мита) се добавят акцизите, пътните и екологичните такси, както и ДДС.
През последните години цената на петрола постепенно се покачва, слагайки край на почти две десетилетия на относителна стабилност. По време на първите месеци от световната икономическа и финансова криза бяха отбелязани няколко значителни покачвания и спадове. През юли 2008г. цената достигна рекорден връх от 145 долара за барел, за да падне близо 4 пъти само в рамките на 4 месеца, до ниво от 34 долара за барел през декември. Постепенното възстановяване на търсенето през следващата година отново очерта тенденция към поскъпване на „черното злато”.
ОПЕК
Петролът е важен източник на препитание и основно национално богатство за много от развиващите се държави. По-голямата част от икономическата и инвестиционната активност в тези страни се съсредоточава именно в сферата на производството и износа на петрол. В същото време, голяма част от индустриално развитите страни разчитат предимно на вноса на енергийни суровини, за да поддържат и развиват своите икономики. Това предизвиква сблъсък на интереси между двете групи държави, по отношение на методите за определяне на цената на петрола. За да избегнат неблагоприятните последици от възникването на евентуални пречки пред търговията, развиващите се страни се стремят да диверсифицират своето производство, а развитите, да намерят алтернативни източници на енергийни суровини.
За да защитят своите общи интереси и координират политиката си в сферата на търговията с петрол, страните износителки използват създадената през 1960г. Организация на държавите износителки на петрол (ОПЕК). Нейната дейност оказва сериозно влияние върху определянето на цената на петрола в световен мащаб, тъй като 12-те страни-членки контролират 79% от запасите от суров нефт и 44% от общото производство.
Въпреки че през последните две години се забелязват опитите на някои от по-големите развиващи се държави, като Русия и Китай, да избягват търговията с долари, щатската валута все още запазва своята водеща роля при определянето на цената на „черното злато”. През 2011г. се очаква тази тенденция да придобие още по-широки измерения, най-вече заради стартиралия в началото на тази година нефтопровод, свързващ Русия и Китай, както и заради нагласата на Иран да избягва употребата на щатския долар и да се пренасочи към еврото и други валути.
Цената на петрола през 2011г.
Правилното прогнозиране на движението на цената на петрола е колкото предизвикателен, толкова и необходим елемент за гарантирането на стабилността на международната търговия. Още в края на 2010г. страните-членки на ОПЕК заявиха, че очакват цената на петрола да се повиши до 110 долара за барел до средата на годината, като следствие от плавното повишаване на търсенето и усилените спекулации на борсата. Поевтиняването на долара спрямо повечето световни валути, златото и суровините, е още един от аргументите в подкрепа на това предвиждане, а силното влияние, което цената на петрола оказва върху цената на хранителните продукти, може да доведе до засилване на инфлационния натиск върху световната икономика.
Етикети:петрол, финансови пазари
Сподели:
