Ценови балони
Какво е ценови балон?
Някои анализатори отричат съществуването им, други ги посочват като основния източник на нестабилност в световната финансова система през последните години. В зависимост от икономическата школа, през чиято призма ги разглеждаме, балоните са определяни като непредвидими, нерегулируеми или предсказуеми и нежелани. В най-общ план под ценови балон се разбира прекомерното разширяване на обема на търговията на едно или друго благо или прекомерната експанзия и активност на цял отделен сектор на дадена икономика. Това причинява флуктуации в пазарната стойност на стоката и води до повишаване на цената й до нива, които са значително по-високи от реална й стойност. Всички балони неизбежно предизвикват паралелно повишаване на търсенето и производството, което от своя страна води до непрестанното увеличаване на цените.
Как се образуват ценови балони?
Ценовият балон е свързан с протичането на инфлационни процеси в икономиката на една държава или в глобален мащаб. В много случаи те са следствие от ниското ниво на основния лихвен процент на разглежданата страна. Ниските лихви поощряват вътрешните и чуждестранните инвестиции, които от своя страна се насочват към отраслите, които гарантират най-бърза и голяма печалба. Възникването на ценови балони на пазара на недвижимите имоти в САЩ и редица европейски страни (между които и България) през последните години, са следствие именно от протичането на подобни процеси. В някои случаи те са предизвикани от прекаления оптимизъм на инвеститорите, а в други са следствие от прекомерната ликвидност на една икономика, тоест: прекалено много пари преследват прекалено малко стоки.
В повечето случаи образуването на ценови балони е придружено от активната спекулация за цената на едно благо, която е използвана от инвеститорите и играещите на борсата с цел извличането на печалба от по-нататъшното разширяване на балона. Това става по известната формула: „стоката поскъпва, защото всички я купуват, а всички я купуват, защото поскъпва”. Много инвеститори се възползват от активността на отделни сектори с цел осигуряването на краткосрочни и средносрочни печалби, без в действителност да имат интерес към дълготрайна ангажираност в съответната сфера. Тяхната стратегия е да се носят по течението на реката като в същото време внимават да излязат на сухо преди да дойде неизбежният водопад. С нарастването на риска от спукване на балона, нарастват и потенциалните печалби, които могат да се извлекат от него.
По-общият поглед на ситуацията обаче разкрива истинските опасности от формирането на ценови балони в една икономика и те се свеждат не толкова до печалбите и загубите за инвеститорите, а до последиците от спукването за ангажираните работници в сектора.
Последици от спукването и предотвратяване на образуването на ценови балони
Когато балонът се спука, стойността на благото рязко пада. Това може да доведе до верижна реакция и рязко влошаване на инвестиционния климат. За да смекчат последиците за икономиката централните банки и правителствата на засегнатите държави могат да използват редица фискални и монетарни инструменти, но понякога въздействието на падащите цени в един сектор върху инвестиционната активност и потребителските нагласи може да се окаже дълготрайно и изтощително за икономиката.
Някои анализатори препоръчват налагането на капиталови ограничения върху чуждестранните инвестиции и поддържането на относително висок лихвен процент във времена на засилен икономически растеж. Повишаването на изискванията за капиталовите резерви на банките също може да послужи като предпазна мярка срещу раздуването на ценови балони. Централните банки на отделните страни трябва внимателно да наблюдават и анализират тенденциите в ценообразуването на различните блага. Дали и как те трябва да се намесват във функционирането на пазара с цел предотвратяването на образуването на ценови балони остава колкото актуален, толкова и спорен въпрос.
Етикети:финансова криза, финансови пазари
Сподели:
